Направо към съдържанието

Луис Галван

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луис Галван
Лична информация
Роден
Луис Адолфо Галван
24 февруари 1948 г.
Починал5 май 2025 г. (77 г.)
Постзащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1970 – 1982
1982 – 1983
1983 – 1984
1984 – 1985
1986
1986 – 1987
Талерес
Лома Негра
Белграно де Кордоба
Сентрал Норте
Боливар
Талерес

14
10
10

(–)
(0)
(0)
(0)
(–)
(–)
Национален отбор
1975 – 1983Аржентина34(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Луис Галван в Общомедия

Луис Адолфо Галван (на испански: Luis Adolfo Galván) е бивш аржентински футболист, национал. Той е част от отбора – световен шампион през 1978 г. като централен защитник.

По-голяма част от кариерата си Галван играе за „Талерес“, който е и първият му професионален клуб. Най-големите постижения с отбора от Кордоба са второ (1977 г.) и четвърто (1976 г. и 1978 г.) място във форма̀та Насионал и трето (1980 г.) в Метрополитано. Напуска през 1982 г. Заиграва в няколко по-малки клуба, между които другият съперник от Кордоба – „Белграно“. През 1986 г. играе в боливийския „Боливар“ (Ла Пас), но след година се завръща отново в „Талерес“. През 1987 г. напуска професионалния футбол, за да се включи в отбора на родния си град Фернандес – „Спортиво“, а две години по-късно, на 41-годишна възраст, се отказва от футбола като играч на „Талерес“ Хесус Мария.[1]

Галван изиграва първия си мач за Аржентина през 1975 г. Безспорният връх в кариерата му идва на Световното първенство по футбол 1978 г. когато тогавашният треньор на Националния отбор по футбол на Аржентина, Сезар Луис Меноти го извиква в групата и като домакини печелят първата си световна купа. По време на турнира Галван е неизменен титуляр.

Четири години по-късно, на Световното първенство по футбол 1982 г. в Испания той отново е избран от Меноти, но тимът отпада във втората фаза. През следващата 1983 г. се отказва от националния отбор на 35-годишна възраст, след 34 мача.[2]

Луис Галван умира на 5 май 2025 г. в родния си град Кордоба (Аржентина) в клиника “Рейна Фабиол”, след дълго боледуване от тежка пневмония на 77-годишна възраст.[3]