2025
Облик
<< | 21 век | >> | |||||||
![]() | |||||||||
01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
2025 (MMXXV) е обикновена година, започваща в сряда според григорианския календар. Тя е 2025-ата година от новата ера, двадесет и петата от третото хилядолетие и шестата от 2020-те.
Съответства на:
- 1474 година по арменския календар
- 7533 година по прабългарския календар
- 6776 година по асирийския календар
- 2976 година по берберския календар
- 1387 година по бирманския календар
- 2569 година по будисткия календар
- 5785 – 5786 година по еврейския календар
- 2017 – 2018 година по етиопския календар
- 1403 – 1404 година по иранския календар
- 1446 – 1447 година по ислямския календар
- 4721 – 4722 година по китайския календар
- 1741 – 1742 година по коптския календар
- 4358 година по корейския календар
- 2778 години от основаването на Рим
- 2568 година по тайландския слънчев календар
- 114 година по Чучхе календара
Събития
[редактиране | редактиране на кода]Януари
[редактиране | редактиране на кода]- 1 януари
- България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство.
- Лихтенщайн става 22-ата държава в Европа и 37-ата в света, легализирала еднополовите бракове.[1]
- Украйна става страна-членка в Международния наказателен съд.
- 6 януари – Индонезия се присъединява към БРИКС и общият брой на държави-членки става 10.
- 7 януари – Започват опустошителни горски пожари в Лос Анджелис, които унищожават над 14000 сгради, а над 1700 са с щети. Повече от 180 000 души са евакуирани, най-малко 27 умират.[2] Напълно потушени са на 29 януари.
- 9 януари – Завършват президентските избори в Ливан, започнали на 29 септември 2022 г., като за президент е избран Джоузеф Аун.
- 12 януари – Състои се вторият тур на президентските избори в Хърватия, започнали през 2024 година. За президент е избран Зоран Миланович.
- 16 януари – Сформирано е сто и петото правителство на България.[3]
- 19 януари – Забрана на TikTok в САЩ влиза в сила на 18 януари в 22:30 EST.[4] Достъпът е постепенно възстановен за всички потребители след 12:00 ч. EST.

- 20 януари – Доналд Тръмп полага клетва като 47-ми президент на Съединените американски щати.[5]
- 23 януари
- Тайланд става 38-ата страна в света и първата в Южна и Югоизточна Азия, легализирала еднополовите бракове.[6]
- Майкъл Мартин става министър-председател на Република Ирландия за втори път.[7]
- 26 януари – Състоят се президентски избори в Беларус, като за президент е избран Александър Лукашенко с над 86%. По този начин това става седмият му мандат.[8]
- 27 януари – Глобалните технологични акции спадат рязко в отговор на китайския стартъп DeepSeek, конкурент на ChatGPT на OpenAI. Nvidia губи почти 600 милиарда долара от стойността си, а Microsoft – 7 милиарда.
- 29 януари – Ахмед ал-Шараа става временен президент на Сирия след падането на режима на Башар Асад.[9]
Февруари
[редактиране | редактиране на кода]- 9 февруари – Състоят се общи избори в Лихтенщайн. Патриотичният съюз остава най-голямата партия с 10 от 25 места.
- 12 февруари
- Състои се четвърти тур на президентските избори в Гърция. За президент е избран Константинос Тасулас от гръцкия парламент със 160 гласа от нужни 151.[10]
- Президентът на Румъния Клаус Йоханис се оттегля от поста си, след като обявява оставката си на 10 февруари. Това е първият президент на Румъния, който подава оставка след революцията в държавата през 1989 година.[11]
- 18 февруари – След конституционна реформа, Никарагуа става диархия.
- 19 февруари – Хърватия изцяло завършва влизането си в Европейското икономическо пространство.
Март
[редактиране | редактиране на кода]- 9 март – Състоят се избори за Либералната партия на Канада. Бившият управител на Банката на Канада Марк Карни става лидер на партията и министър-председател на държавата 5 дена по-късно след оставката на Джъстин Трюдо на 6 януари.[12]
- 11 март – Бившият президент на Филипините Родриго Дутерте е арестуван за престъпления срещу човечеството.
- 16 март – Избухва пожар в нощен клуб в Кочани, Северна Македония. Определен е за най-смъртоносният пожар в историята на държавата, тъй като загиват 62 души, а още 193 са ранени.[13]
- 21 март – Южна Корея преживява един от най-опустошителните си горски пожари в модерната си история. Над 87 000 хектара земя са унищожени са и най-малко 24 души загиват.[14]
- 28 март – Земетресение с магнитуд 7,7 по Скалата на Рихтер удря Мианмар. Има най-малко 3791 жертви и над 5106 са ранени.[15]
Април
[редактиране | редактиране на кода]- 26 април – Състои се погребението на папа Франциск, 266-ият папа на Римокатолическата църква, който умира на 88-годишна възраст пет дена по-рано (на 21 април).
Май
[редактиране | редактиране на кода]- 8 май – Робърт Франсис Превост е избран за 267-и папа на Римокатолическата църква. Той приема името Лъв XIV и става първият папа от Северна Америка.[16]
- 11 май – Състоят се парламентарни избори в Албания. Социалистическата партия на държавата печели мнозинството.
- 13–17 май – Шестдесет и деветото издание на конкурсът Евровизия се провежда в Базел, Швейцария. Победител става австрийският певец JJ с песента си „Wasted love“.[17]
Юни
[редактиране | редактиране на кода]- 1 юни – Състоят се президентски избори в Полша. Карол Навроцки е избран с 10 606 877 гласа, които представляват 50,89% от всички гласували.
- 12 юни – Самолетът при полет 171 на „Еър Индия“ се разбива в сграда в Ахмедабад, Индия. От всички 242 души на борда, 241 умират – 229 пътници и 12 екипаж. Загиват още 33 на земята.
- 13 юни – Израел извършва въздушни удари срещу ядрени съоръжения, ракетни центрове и висш военен персонал на Иран. Умират иранските генералите Хосеин Салами и Мохамед Багери. Иран отвръща на ударите вечерта на същия ден.[18]
- 14 юни – 13 юли – Започва Световното клубно първенство по футбол 2025 на ФИФА. Провежда се в Съединените щати.
- 22 юни – САЩ нанасят въздушни удари на три ирански ядрени обекта във Фордо, Натанц и Исфахан чрез бомбардировачи B-2.[19][20]
Планирани и предвидени събития
[редактиране | редактиране на кода]Родени
[редактиране | редактиране на кода]Починали
[редактиране | редактиране на кода]Януари
[редактиране | редактиране на кода]- 1 януари
- Виктор Алкснис, руски политик (р. 1950 г.)
- Дейвид Лодж, английски писател и литературен критик (р. 1935 г.)
- 2 януари – Ферди Тайфур, турски певец и актьор (р. 1945 г.)
- 5 януари
- Костас Симитис, гръцки политик, министър-председател на Гърция в периода 1996 – 2004 г. (р. 1936 г.)
- Роберт Хюбнер, германски шахматист (р. 1948 г.)
- 7 януари – Петя Пендарева, българска лекоатлетка (р. 1971 г.)
- 8 януари
- Владимир Даверов, български писател и сценарист (р. 1948 г.)
- Петър Василев – Петела, български спортен журналист (р. 1960 г.)
- Фабио Кудичини, италиански футболист (р. 1935 г.)
- Селим Илери, турски писател и сценарист (р. 1949 г.)
- 10 януари – Стилиян Вътев, български банкер (р. 1956 г.)
- 13 януари – Бедиа Енер, турска актриса (р. 1954 г.)
- 14 януари – Адриана Благоева, българска хорова диригентка (р. 1960 г.)
- 15 януари – Дейвид Линч, американски режисьор и художник (р. 1946 г.)
- 16 януари – Джоан Плоурайт, британска актриса (р. 1929 г.)
- 17 януари
- Денис Лоу, шотландски футболист, носител на Златна топка през 1964 г. (р. 1940 г.)
- Пунсалмаагийн Очирбат, монголски политик (р. 1942 г.)
- Мартин Полак, австрийски писател и преводач (р. 1944 г.)
- 20 януари – Бертран Блие, френски режисьор и сценарист (р. 1939 г.)
- 21 януари – Маурисио Фунес, салвадорски политик, президент на Салвадор от 2009 до 2014 г. (р. 1959 г.)
- 23 януари – Красимир Кочев, български състезател по борба (р. 1974 г.)
- 25 януари – Дражен Далипагич, югославски баскетболист и треньор (р. 1951 г.)
Февруари
[редактиране | редактиране на кода]
- 1 февруари – Хорст Кьолер, германски политик, президент на Федерална република Германия от 2004 до 2010 г. (р. 1943 г.)
- 4 февруари – Сайед Ахмед Гозали, алжирски политик, министър-председател на Алжир от 1991 до 1992 г. (р. 1937 г.)
- 6 февруари – Пол-Лу Сюлицер, френски писател (р. 1946 г.)
- 7 февруари – Тони Робъртс, американски актьор (р. 1939 г.)
- 14 февруари – Женевиев Паж, френска актриса (р. 1927 г.)
- 17 февруари – Антонин Майе, канадска актриса и драматург (р. 1929 г.)
- 18 февруари – Мая Вапцарова, българска поетеса и режисьор (р. 1944 г.)
- 27 февруари – Борис Спаски, съветски, френски и руски шахматист, десети сметовен шампион по шахмат (р. 1937 г.)
Март
[редактиране | редактиране на кода]
- 1 март – Саша Попович, сръбски продуцент и музикант, собственик на „Гранд Продъкшън“ (р. 1954 г.)
- 3 март – Митьо Пищова, български политик и шоумен (р. 1955 г.)
- 11 март – Нораир Нурикян, български състезател и треньор по вдигане на тежести (двукратен олимпийски шампион) от арменски произход (р. 1948 г.)
- 13 март – Антим Русас, гръцки православен духовник, солунски митрополит от 2004 до 2023 година (р. 1934 г.)
- 18 март – Бедрос Киркоров, български и руски поп певец (р. 1932 г.)
- 20 март – Осман Сънав, турски режисьор, продуцент и сценарист (р. 1956 г.)
- 21 март – Джордж Форман, американски двукратен шампион по бокс в свръхтежка категория (р. 1949 г.)
- 29 март – Ричард Чембърлейн, американски актьор и певец (р. 1934 г.)
Април
[редактиране | редактиране на кода]
- 1 април
- Георги Марков, български музикант (р. 1951 г.)
- Вал Килмър, американски актьор (р. 1959 г.)
- 4 април – Васил Банов, български актьор (р. 1946 г.)
- 7 април – Пламен Сираков, български актьор (р. 1952 г.)
- 9 април - Калин Тодоров, български журналист и писател (р. 1953 г.)
- 10 април – Тед Кочев, канадски режисьор от български произход (р. 1931 г.)
- 11 април – Христо Темелски, български историк, директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия (р. 1948 г.)
- 13 април – Марио Варгас Льоса, перуански писател и публицист, нобелов лауреат през 2010 г. (р. 1936 г.)
- 21 април - Франциск, 266-ият папа на римокатолическата църква (р. 1936 г.)
- 26 април – Жаир, бразилски футболист (р. 1940 г.)
Май
[редактиране | редактиране на кода]
- 3 май – Милена Атанасова, българска актриса (р. 1947 г.)
- 5 май – Луис Галван, аржентински футболист (р. 1948 г.)
- 11 май – Робърт Бентън, американски сценарист, режисьор и продуцент (р. 1932 г.)
- 13 май – Хосе Мухика, уругвайски политик, президент на Уругвай в периода 2010 – 2015 г. (р. 1935 г.)
- 20 май – Валентина Александрова, българска оперна певица (р. 1930 г.)
- 24 май – Кирил Ивков, български футболист (р. 1946 г.)
Юни
[редактиране | редактиране на кода]
- 2 юни – Божана Апостолова, българска поетеса и писателка (р. 1945 г.)
- 4 юни – Марк Гарно, канадски астронавт (р. 1949 г.)
- 5 юни – Едгар Лунгу, замбийски политик, 6-и президент на Замбия от 2015 до 2021 г. (р. 1956 г.)
- 7 юни – Анастасия Бакърджиева, българска кино актриса (р. 1932 г.)
- 11 юни – Алиосман Имамов, български учен и политик (р. 1957 г.)
- 13 юни – Мариана Цветкова, българска оперна певица (р. 1965 г.)
- 20 юни
- Гертруд Лойтенегер, швейцарска писателка (р. 1948 г.)
- Ивар Йевер, норвежка-американски физик, Нобелов лауреат през 1973 г. (р. 1929 г.)
- 23 юни – Леа Масари, италианска актриса (р. 1933 г.)
- 26 юни
- Енчо Пиронков, български художник (р. 1932 г.)
- Милена Цанева, българска литературоведка и литературна критичка (р. 1930 г.)
- 28 юни – Волфганг Бомер, германски политик, министър-председател на провинция Саксония-Анхалт, Германия в периода 2002 – 2011 г. (р. 1936 г.)
Юли
[редактиране | редактиране на кода]
- Адриана Асти, италиански актриса (р. 1931 г.)
- 2 юли
- Верка Сидерова, българска народна певица (р. 1926 г.)
- Ед Кларк, американски политик (р. 1930 г.)
- Джулиън Макмеън, австрийски актьор и манекен (р. 1968 г.)
- 3 юли
- Диого Жота, португалски футболист (р. 1996 г.)
- Майкъл Медсън, американски актьор (р. 1957 г.)
- 11 юли – Мартин Круз Смит, американски сценарист и писател (р. 1942 г.)
- 15 юли – Ектор Данте Чинкота, аржентински поет и литературен критик (р. 1943 г.)
- 19 юли – Ингвар Амбьорнсен, норвежки писател (р. 1956 г.)
- 21 юли – Тодор Славков, български бизнесмен (р. 1971 г.)
- 22 юли
- Румена Трифонова, българска актриса (р. 1944 г.)
- Ози Озбърн, английски рок музикант (р. 1948 г.)
- 24 юли – Хълк Хоган, американски кечист и актьор (р. 1953 г.)
- 29 юли – Пол Марио Дей, английски хевиметъл певец (р. 1956 г.)
Август
[редактиране | редактиране на кода]- 3 август
- Кирил Кавадарков, български актьор (р. 1943 г.)
- Талгат Мусабаев, съветски, руски и казахстански касмонавт (р. 1951 г.)
- 5 август – Йон Илиеску, румънски политик, президент на Румъния от 1990 до 1996 г. и от 2000 до 2004 г. (р. 1930 г.)
Нобелови награди
[редактиране | редактиране на кода]
Лауреатите на Нобелови награди за физика, химия, физиология или медицина, литература и мир вероятно ще бъдат обявени през месец октомври, като церемонията по награждаването е планирана да се състои на 10 декември.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Liechtenstein legalizes same-sex marriage in near-unanimous vote, www.politico.eu, Посетен на 2 януари 2025 г. (на английски)
- ↑ Live L.A. fire updates: Southern California braces for latest threat of extreme fire weather, www.latimes.com, Посетен на 20 януари 2025 г. (на английски)
- ↑ Депутатите избраха Росен Желязков за премиер и одобриха състава на МС, bntnews.bg, Посетен на 16 януари 2025 г.
- ↑ TikTok shuts down in the United States hours ahead of a ban, edition.cnn.com, Посетен на 19 януари 2025 г. (на английски)
- ↑ Доналд Тръмп положи клетва като президент на САЩ, www.segabg.com, Посетен на 20 януари 2025 г.
- ↑ Снимка на деня: Тайланд легализира еднополовите бракове, www.capital.bg, Посетен на 23 януари 2025 г.
- ↑ Micheál Martin po raz drugi premierem Irlandii, www.euractiv.pl, Посетен на 26 януари 2025 г. (на ирландски)
- ↑ Лукашенко печели президентските избори в Беларус с над 86%, dnes.dir.bg, Посетен на 28 януари 2025 г.
- ↑ Ахмед ал-Шараа е назначен за временен президент на Сирия, www.vesti.bg, Посетен на 31 януари 2025 г.
- ↑ Konstantinos Tasoulas elected new president of Greece, www.ekathimerini.com, Посетен на 14 февруари 2025 г. (на английски)
- ↑ Последен ден на Клаус Йоханис като президент на Румъния. Краят на мандата му ще бъде отбелязан с церемония в двореца Котрочени, www.bta.bg, Посетен на 16 февруари 2025 г.
- ↑ ICC warrant served: Palace says Duterte now under police custody, www.pna.gov.ph, Посетен на 8 юни 2025 г. (на английски)
- ↑ Жертвите на пожара в Кочани станаха 62: Още един младеж е починал тази сутрин, btvnovinite.bg, Посетен на 8 юни 2025 г.
- ↑ At least 24 dead in South Korea's 'worst ever fires', www.bbc.co.uk, Посетен на 8 юни 2025 г., (на английски)
- ↑ M 7.7 - 2025 Mandalay, Burma (Myanmar) Earthquake, earthquake.usgs.gov, Посетен на 8 юни 2025 г., (на английски)
- ↑ Кой е новият папа Лъв XIV?, btvnovinite.bg, Посетен на 14 юни 2025 г.
- ↑ Basel 2025, eurovision.tv, Посетен на 8 юни 2025 г. (на английски)
- ↑ Иран отговори на израелското нападение, btvnovinite.bg, Посетен на 14 юни 2025 г.
- ↑ САЩ атакуваха Иран (НА ЖИВО), btvnovinite.bg, Посетен на 22 юни 2025 г.
- ↑ Унищожени ли са напълно ядрените обекти на Иран? Техеран твърди, че е преместил обогатения уран, bntnews.bg, Посетен на 22 юни 2025 г.